Танцуват сенките на наште дни,
пресекват думите на устните;
дотляват някак странни съдбини
по здрачните пътеки на вините.
И ний несетно бъхтим се в мъглата,
помислихме си кой ли знай какво;
чертаем замъци в бедата
и свършваме в подземното ниво...