Отвеждат го вече пътеки далечни...
А там-в необята,те всички са вечни.
И връщане няма назад към земята.
Свещта му голяма грехът му пресмята.
На къщната стряха заплака капчукът
и ангели спряха на порти да чукат.
И къса комета в небето се спусна-
духът на поета земята напусна.
Но тъжното слънце отново ще грее
и сятото зрънце във клас ще узрее.
Един ще го помни по стих и по име,
а друг ще го спомни през лете и зиме!