автор: Albatros

Едно и също. Всеки божи ден.
Да ям. Да спя. Да пиша. И да пия.
О, Боже, отпиши ме вече мен
от своята божествена хартия!

С дебелата черта ме зачеркни.
Нима си глух за тежкия ми вопъл?
Стори така, че в идещите дни
да бъда светлина. И облак топъл.

Да стана бръмбар. Капчица роса.
И виненка над чашата ми с бира.
Защото няма как да понеса
слънцата си да мъкна към баира.

Лъчите им навързал в тежък сноп,
и хиляди луни отвъд изпратил,
да съм стотинка в нечий десен джоб,
а в левия – тютюнец за приятел.

Стори ме дъжд над моята жена –
тя ме спаси от всякакви несгоди.
И нийде нямах друга светлина,
която по земята да ме води.

Нали ме виждаш? Грешен. Сам. И слаб.
Аз искам не присъда – искам милост.
Да стана вино дяволско – и хляб.
И масълце във нечие кандило.