С отрудени силни ръце
баба поемаше малките –
слънчеви топчици
в октомврийското смръщено утро.
По челото на баба
снежинки угрижени –
късни пилета, стара е квачката,
няма да оцелеят до пролетта.
Нехайно жълто пиукане
мами смъртта.
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|