автор: amduat

Родих се и оставам тук
завинаги като частици,
ще бъда похот на евнух,
сънуващ тайно голи жрици.

Ще бъда утринната немощ,
ще бъда силното кафе,
невинна дрога, все във помощ
на осакатеното сърце.

Когато залезът прекърши
врата на хубавия ден,
тогава в модните ви къщи
ще бъда грозен елемент.

Ще съм струйката вода,
течаща все отзад напред,
ще галя вашите гърла,
но жажда ще множа навред.

В нощ бездънна ще се връщам
във своя частен лабиринт,
ще ям калта и ще повръщам
и ще се съхранявам в бинт.

Опазихте от котките-вампирници
мойта упокойна стая,
запали свещ една баба-закрилница,
да мъртвея във светла омая.

Всички стари в дома ми,
тревожно затънали в частична склероза,
всички млади - в суетни измами,
оглупели до цинизъм - иронична угроза.

Видях се във счупено старо огледало,
видях изминал живот и духа си,
видях, че омразно ще е мойто начало,
защото червей ще бъда и ще ръфам плътта си.

Но ще се връщам аз денем
като милиони частици,
любов и омраза със вас ще обменям,
нощем съня ви ще хапя като червеи-жрици.