автор: ATOM

Зорѝш!
И като свилен лъх
изпълваш будността ми -
животът стига своя връх
във полъха ти пламен.
Прииждат чисти небеса
със твоите зефири,
от всяка капчица роса
лъчите ти извират.
Закрòтен в тихата севдà
на висшите октави,
просторът ми е оправдан
от благия ти нàвей,
припомнящ бистри планини
и девствени гори,
в които светло се свени
сърцето ми.
Зорѝш!