автор: Vacuum

Остана ми надежда само -
да те срещна и да изгоря.
Горейки да изтрия рани
и със сълзите да се изпаря.

Денем в душата ти да тлея,
да гоня мислите на лошите.
Нощем с топлината да те грея
и бъда светлина във нощите.

Душата ми е във черупка
на мида дива сред океана.
Със сърцето и да тупка
до бисера там ще остане.

Останало ли е от сърцето,
успях ли нещо да спася?
То бе гозба на зверовете -
във камъка кръвта се вля.

Е, ако искаш намери ги -
мидата с камъка строши.
Сърцето и душа вземи ги!
Аз изгорях сега си ти.

Vacuum