автор: 0805

Милостив е, казват, северният вятър.
Радвай му се на студа. И че го има.
И не спирай да се кланяш и прославяш
всеки полъх и напомняне за зимата.

Изгради му храмове, стена построй му -
плач и покаяние във нея да зазидаш.
Превърни я в залъгалка за поклонници.
Не вятърохулствай. Не хленчи обидено.

Той не е благ, но нужен на смирените.
Та вместо тях да буйства и поваля.
Какво безсмислено успокоение -
един ще иде в ада, друг - на вятъра.

Казват, че любов е северният вятър.
В себе си го носим, за да ни пречиства.
И сме вкопчени в поредното разпятие,
за да се отроним тихо - като листове.