автор: anonimapokrifoff

Те отдавна престанаха да бъдат любовници, но продължаваха да са съпрузи и имаха дълъг съвместен живот – след пет години щяха да празнуват златната си сватба. Макар и връстници, той – със сребърна гъста коса и стегнато жилаво тяло, все още привличаше дамските погледи, докато тя преди доста години напълня и се обезформи.
Вечер, след като мъжът се прибереше от работа (не искаше да се признае за пенсионер), излизаха на разходка из квартала и вървяха бавно заради нея – краката й бяха подути и я боляха. Нищо не бе останало от тъничката хубавица и дори той в късите мигове на разнежени спомени не можеше да открие и чертица от образа на момичето, за което някога се ожени. Страстта му се беше пресушила и на нейно място се бе настанило съжалението, примесено с леко физическо отвращение към тази, с която продължаваше да дели леглото.
Тя познаваше всичките му навици, безпогрешно разчиташе неговите настроения. Не се налагаше да й казва коя риза да му изглади или какво да наготви. Разменяха си малко думи, но те бяха достатъчни. Понякога ставаше бъбрив и разказваше за проблемите си в службата, където трябваше всекидневно да отстоява положението си на заклет специалист със завиден стаж и да се съревновава с младите, и тогава тя му наливаше втора чашка ракия и по изключение сипваше глътка и за себе си. След такива разговори му беше трудно да заспи, въртеше се в леглото и въздишаше, а тя протягаше ръка и го погалваше. Той усещаше бебешките пухкави възглавнички между ставите на пръстите й, в него се разливаше меко спокойствие и се унасяше.
Тя умря така, както искаше – в съня си. Сутринта той се събуди и се изненада, че не е станала. Погледна я: лицето й беше спокойно и като че ли странно подмладено. Мъжът се измъкна тихо и влезе в банята, после отиде в кухнята. Беше непривична тази събота – масата не беше сервирана, нямаше го аромата на кафето. Повъртя се безцелно и внезапно реши да направи закуска – за първи път през брачния си живот. Свари две яйца, извади маслото от хладилника, но когато взе буркана с шипковия мармалад, той се изплъзна от ръцете му и с трясък се разби. По целия под се пръснаха натрошени стъкла, примесени с кафява лепкава каша, но не се втурна да почиства. Жена му със сигурност се е събудила от шума и сега щеше да дотърчи. Изчака няколко минути, тя не дойде и зловещо предчувствие сви стомаха му.
Първите дни след смъртта й бяха с размити очертания. Помнеше само, че децата и внуците бяха тук, имаше и други хора – роднини и приятели. Това, за което си мислеше, беше какво ще облече, когато пак тръгне на работа, и дали то ще е подходящо за току-що овдовял мъж. После заживя по инерция – оставаше в офиса часове, след като другите са си тръгнали, купуваше от супера някаква готова безвкусна храна и се затваряше вкъщи. Една вечер се изненада, че няма чисто бельо и всичките му ризи са мръсни. Трябваше да пусне пералнята, обаче не му беше ясно как точно става това. Огледа се като току-що събудил се човек: мивката и масата в кухнята бяха отрупани с неизмити чинии, по пода се гонеха сиви валма. Знаеше какво е редно да направи, но то беше толкова непривично, че се обади на дъщеря си и я помоли да дойде веднага.
Постепенно свикна да се грижи за себе си. Домакинстването убиваше част от времето му след работа, а после до късно гледаше телевизия. Заспиваше, обърнат към прозореца, за да не вижда празното място на жена си и разтворената книга на нощното й шкафче, до която събираха прах очилата й. През почивните дни ходеше при децата си, но нямаше какво толкова да си каже с тях – прекалено бяха заети с трудното си всекидневие и с порасналите му внуци. Същото беше и с приятелите: за разлика от него те имаха жени и беше излишно да ги занимава със себе си.
Пак пропуши след цели 15 години здравословен живот. Една събота реши да отиде в кварталната кръчма – отдавна не беше вечерял навън. Бе началото на лятото, приятно топло и той предпочете да седне в градината на заведението. На съседната маса имаше жена – точно под буйно разцъфтял розов храст. С вялата си кожа и безцветна коса тя беше недоразумение на фона на разточителната пищност, грейнала с цялата си кървава красота под лъчите на залязващото слънце. Пиеше бяло вино. Той отклони поглед, запуши и зачете съсредоточено менюто. Сепна го гласът й – питаше го дали ще й услужи с една цигара. Червилото й се беше изтрило, устните й бяха тънки и бледи, но още стояха грозно и нелепо контурите му, нанесени много извън тях. Даде й огънче и тогава видя очите й: излинели като цялата нея, бяха побрали самотата, която всеки миг щеше да заскимти, сякаш е сритано улично псе.
Беше с 22 години по-млада от него, без съпруг и без деца. Плоскогърда и слаба, тя го подлуди с неистовата си дива страст, която го върна в младежките му години. В леглото нямаше и помен от нейната невзрачност, превръщаше се в ненаситна хищница с кръвожаден святкащ поглед, който би подчинил всеки мъж. Толкова много секс и такъв секс не беше правил никога – тялото й нямаше забранени територии. Ожени се за нея неприлично рано: само пет месеца след овдовяването си. Децата му отказаха да се запознаят с мащехата си и казаха, че за тях той повече не съществува.
Тя искаше дете толкова силно, че той се предаде. Сигурно нямаше да доживее да го види пораснало; дядовците на съучениците му щяха да са с 20 години по-млади от него, закъснелия баща; собствените му внуци вече щяха да станат родители... Но какво значение имаше всичко това пред възможността да направи щастлива жената, която обича? Любеха се всеки ден и скоро му се наложи да пие виагра.

Продължението на разказа може да прочетете в сборника "Сонет 130" на Издателство "Жанет 45"