автор: milcho

Животът всъщност е игра,
това днес ме събуди,
едва днес, казвам ли, разбра,
човек е „Homo Ludens”.

Подхващаш стих, премяташ друг,
като Сизиф се трудиш,
после размахваш свит юмрук, : )
и ето: „Хомо Лудес”!

Но както да го подбера,
не съм сам в тез подбуди,
наоколо като съзра,
е пълно с „Хули Луденс”.

Играе оня, плаче този,
светът е шарен, влюбен,
и мога да се обзаложа
навред са „Хули Луденс”!

Пишеш ли - трябва да си малко (всъщност доста) луд,
иначе, смисълът се губи,
поетът не би бил поет,
без да е: Хомо Луди! :)

МиКи

Потсдам, 2012-06-02 18:38 EEST.
По повод БГ-Днес :)