автор: Vacuum

Живяла приказна кралица
сама с богатство неголямо
и единствено желание само
да превърне принц във цар,
ако донесе и очаквания дар.
Навлеци желаещи да я покорят
уж с дар, но с идея да крадат
поглъщали от нея топлина
"герой" оставяйки я пак сама.
Царицата започнала да гради
крепост, зазиждайки се от стени
и пляскайки доволно със ръце
викала на идващите "Хайде де".
Нека сега Ви видя без старание
ще влезете ли само с обещание
крадци, паплач чупката от тука
желанията Ви чакат на боклука.
Оставал и по някой друг хитрец
във тъмното със шперц подлец
вратите искал да отвори, да окраде
но какво ли, зрънце останало ли бе.
Самота обвила стените във скала
гордостта на пост в ключалката била
смехът превърнал се в бясно куче
твърдост от сърцето кой ще смуче.
Царицата величествено със наслада
гледала как падат търсачите награда,
пак слънцето осветявало я в блясък,
който луната си взимала със крясък.
От пазач самотен прокапала сълза
изпратена с една едничка мисъл за
очаквания от жена в сърцето дар,
нежност от студа разпалила пожар.
.........................................................
Случайно там бил принц богат
измъкнал царицата от огнен ад.
Видял, че е прекрасна и я пожелал.
Не било необходимо, не се старал.
Тя уморена в ръцете му пленена,
от щедрост и разкош опиянена
в приказното кралство приютена
останала като негова сирена.
Той станал крал - крила и дал.
Тя богатата кралица не летяла
без разрешението му, но тайно
с умиление си спомнила незнайно
как царицата търсеща своя цар
станала кралица, уж без господар.
Обикаляла света със своите крила
продължавала да търси любовта.

Всяка приказка си има край
и всеки си намира своя рай
кой смее се, кои поплаче
обаче чувства се сираче
всеки, който не бъде приютен
от царицата не отпие запленен
уханието на жена и със поклон
ръцете си не превърне в трон.
Злодеи в приказката няма.
Не я превръщайте и в драма
който търси си намира, губи
и пак не спира да се труди.
Преглъща, жадува и още пие.
Мълчи, шепти и започва да вие.
Танцува, притихва, а после се крие.
Аз съм, Ти си – това сме си Ние.