автор: Kangalov

След залеза, пред морските вълни и самотата,
на бряг далечен и загледан във звездите,
усетих как до мен е сянката на красотата,
усетих как тупти сърцето от мечтите ...

Не исках Ти да ме докосваш с грях,
а търсех светлината на пътека лунна.
Не исках да остава само звезден прах,
от спомена и всичко, що в сърцето лумна...

А този огън топлеше ме във студени дни,
сред пясък мокър, на завет до скалите,
не се тревожех от бурята и морските вълни,
а исках само, да са спокойни старините ...

01.06.2012