автор: Think

нито тук, нито там...
вися по средата на нищото
стиснала здраво изтънели въжета
от отдавнашни истини сплетени.
вечер на вярата нежният вятър
кротко полюшва ме
сутрин в роса от надежда се къпя.
ката ден между екота на дълга
и вика на сърцето разкъсвам се
и за вечност със теб споделена мечтая.