Мислейки се за таланти,
жалки, псевдомузиканти,
с „две дечица веселушки”
дето „светят като крушки"
те изкуството убиха –
чалгата ни насадиха.
Със „щипни ме тук и там”
или „водка и салам”
най-бездарните поети
пълнят своите куплети.
Композитори след тях
стават с песните за смях –
пет, шест такта те въртят,
важно е да им платят.
А бездарните певици,
със напомпаните цици,
с тези песни преуспяват -
чалгата разпространяват.
Но бездарниците вече
стигнаха и по-далече.
Наглостта им тук не спира,
а превзеха и ефира.