автор: amduat

Задминавам излъскани пясъци,
изразходвам блясъка на слънцето,
отразявам морето във снежни качулки,
развихрям планинските чукари.

Разпилявам праха на косите си,
подарявам всички сенки на усмивките,
обричам на вятър сълзите,
преливам сърцето си в ситото.

Завързах във възел световни посоки,
заставих старица да плаче от радост,
забравих най-важното там по високото,
промъкнах се в думите със смисъл в зародиш.

Създадох хаоса, ний сме Критерият,
нося съвършена песъчинка във ръка,
светлината връз теб е абсолютно красива,
осветява толкова, че да те видя.

Студът в мен днес вали
с хиляди морскосолени безбрежности,
остро роня се и руша планини,
примирявам ги в твоите нежности.

Премини всички предели,
пусни света си в бездната,
крещи без глас във вятъра,
умри, за да живееш!