автор: entusiast

Аааааа-а-а-ааа-а, крясък разцепи нощта.

Събуди се!, каза жената до Автора. Това е кошмар, бълнуваш! После го целуна.

Автора се изправи рязко в леглото, като вампир от ковчег и си взе дъх със свистене.

Какво сънува?, попита жената Автора.

Пъпеш?, каза Автора. После легна настрани, сви се в ембрионална поза и заспа моментално без да хърка.

Това е доста тъпо начало за разказ. Автора го знае, но не може нищо да направи. Той може толкова, а и на него си му харесва. На Пъпеша също.

На сутринта, рано-рано призори някъде кък 10 и 30:

Автора седеше на дивана. Той не познаваше все още Пъпеша, но Пъпеша явно познаваше Автора. Иначе защо ще му се присънва? Та Автора си пиеше на дивана сутрешното нескафе с 5 лъжички суха сметана, четеше Борис Виан и се готвеше за работа. Тука читателя би се запитал: Защо точно с 5 лъжички сметана, а не с 5 лъжички захар? И защо точно Виан, а не ДимитърГ или Pafka, да речем. Ами защото Aвтора така обича кафето си и наистина харесва Виан, а и той не си пада много по поезията. Тогава, както се казва, се позвъни на врата. Дано не е инкасаторката, помоли се Автора. Той много мразеше инкасатори и инкасаторки, дори още ги мрази. Носейки се към вратата от досада Автора шляпаше с любимите си джапанки за 1 и 50 лева. Автора отвори вратата, на прага беше Пъпеша. От изненада Автора зяпна и изпусна книжката, не задължително в този ред, може би първо изпусна книжката после зяпна. Това все пак е оправдано, защото не всеки ден, рано призори към 10 и 30, на вратата му звънеше Пъпеш. Пъпеша се наведе да вземе изпуснатата книжка и така Автора имаше възможност да разгледа забележителната му островърха тиква. По-точно забележителния зелен пъпеш. Особенно впечатление му направи рядката косица на островърхото теме, беше досущ като онова жълто снопче на летните царевични мамули. А!, Борис Виан, прочете имате на книжката Пъпеша. Як пич, познавам го. Само дето много абсент взе да кърка след като Сартр преспа с жена му. А!, можа да каже само Автора. Оная, русичката обясни Пъпеша. Абе ти нали пишеше разни истории?, мина на въпроса Пъпеша. Аха, каза Автора. Трябва да напишеш и моята, заяви Пъпеша.

Историята на Пъпеша:

Пъпеша си живял етаж под автора, без никой нищо да подозира, в Големия си Скъп Апартамент и произвеждал в една от стаите му разни неща. Какви точно, не е интересно за читателя и така се издържал. И така една сутрин, малко след като Миглена Ангелова се махнала от екрана, на вратата се позвънило, както се казва. Пъпеша също мразел инкасаторките. Само че, през шпионката забелязал чифт Развълнувани изгарящи женски очи. Нищо не му оставало освен да отвори вратата. Пред нея го очаквали и чифт още по-развълнувани от очите гърди, истинска руса коса и разбира се едно Развълнувано момиче. Чичо Митко?, с вълнение казало момичето. Ми аз от него купих апартамена. Той почина, казал Пъпеша. Ах!!!, развълнувано, казало момичето , след което развълнувано изсценирало припадък. Така Развълнуваното момиче влезнало в живота на Пъпеша.

И к'во толкова?, с пълно право би попитал читателя, който в наши дни е много интелегентно същество. Ми нищо!, тука трябва да каже автора. Всъщност Развълнуваното момиче искало да се докопа до Големия Скъп Апартамент на Пъпеша. И най-вероятно щяло да успее. И Пъпеша много добре знаел това, но нищо не можел да направи срещу Развълнувано момиче с Развълнувани изгарящи очи и Развълнуваните и гърди. Въпреки сортовата си глава и това, че когато плачел от очите му капели медени сълзи, които при допир със земята се превръщали в кафява захар и/или глюкозо-фруктозен сироп, той всъщност е Мъж. И то влюбен.

Добре де!, тука вече интелегентния читател би се ядосал. Къде е смисъла и поуката от този така наречен разказ? Ми и Автора не знае. Той знае само, че Любовта, както и повечето неща от живота нямат смисъл. Тя, Любовта си има своя логика. И нам простите Автори и хора не ни е дадено да я знаем.

Край!