автор: anonimapokrifoff

- Коя си ти, мамка му? И какво правиш в стаята ми?
- То пък една стая – пълна кочина.
- Гледай си работата! Казвай коя си!
- Ами Принцесата бе, Иване!
- То след три ракии всички сте принцеси. Снощи с теб ли спах?
- Вярвай си! От три часа те чакам да изтрезнееш.
- Дай една чаша вода… И как попадна тук?
- Ами по волята и на логиката, и на Автора.
- Какъв автор? Имам халюцинации… А пък не съм отварял учебник от сума ти време. Ебаси, повече няма да пия… Нещо ми става с мозъка.
- То отдавна ти е станало: че кой нормален мъж учи начална и предучилищна педагогика?
- И що пък не? Дразни ли те нещо?
- Ами странно ми е – мъж детска учителка.
- Слушай, много обичам да свиря на акордеон… А бе ти за какъв автор спомена?
- За нашия – ние живеем в главата му.
- Моля? Лудницата не е наблизо, но като кавалер ще те придружа дотам.
- Иване, вземи един душ и скачай в дънките. Щом си проветриш горния етаж, ще започнеш да схващаш.
- Не ми казвай какво да правя! Защо си тук?
- Ами защото си гледам работата: аз съм Принцесата, трябва да ти поставя трудна задача, ти да я решиш и за награда да се ожениш за мен.
- Това майка ти ли го измисли, за да те похарчи, или ти с извратеното си съзнание?
- Не, просто такива са вълшебните приказки.
- Е тоя път яко се прекарах! Предусещах, че „Морфология на приказката” нищо хубаво няма да ми донесе, най-много една тройка!
- Ами точно това твое четене подтикна Автора да те вкара в тая приказка, която е крайно време да започне!
- Спокойно, спокойно… Някои виждат зелени човечета, а тая пред мен си изглежда обичайно, всъщност си е направо супер на вид, ама е смахната… Няма ли поне веднъж да ми се падне нормална женка, че да си седна на задника?
- Продължаваш да не стопляш. Ние, пич, сме приказни герои. Аз съм Принцесата и притежавам всички необходими качества за ранга си, а ти, естествено, си Иван Глупака. Трябва да те гонят, да те колят, да те бесят, но накрая да победиш антагонистите и после е сватбата.
- И ти да ми отрежеш краката, Баба Яга да се опита да ме изяде, а аз да скачам като улав от дърво на дърво, да моля дивите гъски да ме спасят? Да се трепя със змейове и прочее динозаври? Забрави!
- Виждам, че си прелистил няколко приказки от сборника на Афанасиев.
- Моме, не ме вкарвай във филми. Или си булка?
- Осъзнай се бе! Аз съм едва на 19.
- И си принцеса, тъй ли?
- Да, плод съм на вековна селекция от законна кръстоска между царе и царици, тук-там освежавана с плебейска кръв, пък ти си обикновен цървул.
- Моля??? Играеш си с доброто ми възпитание! Аз съм с работническо-селски произход и само преди двайсет и няколко години това звучеше гордо! Хората пишеха: „Произхождам от бедно работническо-селско семейство. Баща ми еди кой си е миньор и членува в бекапе, майка ми еди коя си се труди в краварника и е член на офе.” А ти, маце, си анахронизъм – и преди, и сега!
- Ама кръвта ми, за разлика от твоята, е синя.
- Я се убоди, че да видя!
- Луд ли си? Искаш да заспя стогодишен сън и да вляза в друга приказка! Да чакам като зелка в леха някой да ме полее, т.е. целуне, да не си помислиш нещо друго и гадно! Хич и не ща да си пропускам живота.
- Освен да досаждаш на хората с глупости, с какво друго се занимаваш?
- Записах българска филология.
- Ха-ха! Направо ще умра: присмял се хърбел на щърбел!
- Аз съм Принцесата и за мен е нормално да се ангажирам с безсмислици. Почти съм прочела фолклора на Динеков и дори съм хвърлила едно око на етнографията на Вакарелски.
- И к’во?
- Ами обогатих си общата култура, освен това съм наясно и с приказките, и с ролята си – за разлика от теб съм в час.
- И к’во?
- Майната ти! Наистина си голям тъпак! Да не мислиш, че ми е лесно? Все трябва да чакам или заспалия принц, дето шава едва-едва, или някой малоумник като теб с неблагороден произход! И в социалните мрежи пак мухльовци ме накацват. Няма ли да се появи един печен геймър, че да разкаже за нула време играта на ламята и друга подобна паплач?
- Че кой ти е крив за всичко това?
- В този случай – Автора.
- Я кажи нещо повече за него.
- Мисля, че е абсолютен пън. Дори не мога да преценя мъж ли е, жена ли е. И не ме допуска до сексуалните си фантазии, нито до подсъзнанието си, че да го анализирам – изолирал ме е в малко пространство от мозъка си.
- Сега, като се замисля, отдавна имам усещането, че някой ми дърпа конците.
- Той е, няма кой друг да е. Мен ме роди точно на рождения си ден преди двайсет и пет години: тогава за първи път изпи половин чаша бира, гледаше как подът и таванът се целуват, а стените – натискат, и после ме измисли.
- Я чакай малко! Нали каза, че си на 19?
- Да де, обърках се – преди деветнайсет.
- И как досега не сме се засекли, щом живеем в главата му?
- И аз това се чудя. Понякога е препълнено с герои: блъскаме се из стаите и коридорите, все някой ми е легнал в креватчето, изял ми е супичката, ползвал ми е самобръсначката, търся си прашките… И в банята не мога да вляза като хората – блъскат по вратата. Ама теб не съм те виждала.
- А при мен е спокойно в общежитието – колегите или къртят пияни, или са по дискотеките, или са си по родните села.
- Има нещо гнило в Дания, но това ще го разбера другия семестър.
- Чакай малко… Да не би авторите да са двама?
- Искаш да кажеш, че нашият човек чисто и просто е кротък шизофреник?
- Не бе! Теб да те е измислила жена, а мен – мъж. Нали разбираш, за по-голяма достоверност.
- И да си менкат идеите вместо телесни секрети?
- А ние да живеем в паралелни светове…
- Я стига! Стана много сложно. Аз пък зная коя е Голямата Тайна на Автора.
- Коя?
- Свързана е с отговора на въпроса Какво си Мисли Автора, когато Цъфне Люлякът.
- И то е?
- Край! Пу, не казвам! Няма повече да се занимаваме с него. Ти не разбираш ли какво прави сега това суетно копеле?
- Светни ме.
- Поставя се в центъра на повествованието. Ангажира вниманието на Читателя със себе си, не с нас. Ама не е познал тоя, има си работа с грамотни герои.
- И как точно ще променим нещата? Нали сме негови марионетки?
- Наистина малко си чел. В един момент и персонажите, и произведението като цяло се изплъзват от контрола на Автора, заживяват собствен независим живот. Пък и винаги може да ни открадне някой разтропан, който за разлика от нашия загубеняк е известен – тогава славата ще бъде и за нас.
- Маце, що не вземем да си легнем?
- Мечтай си! Първо трябва да се случи приказката.
- А бе ти как точно откачи на тема приказки?
- Без тях, мили ми Иване, животът е грозна проза. Колко звучно, нали: кеф ти алитерация, кеф ти асонанс.
- И си така след само един семестър българска филология?
- Заяждаш ли се? Да ти кажа ли какво точно мисля за твоето свирене на акордеон?
- Добре де, ако сме в приказка, никак ли няма да млъкнеш? Защо тоя мързеливец Автора я кара само на диалог, вместо да вземе думата като пич? Да прасне едно пространно високохудожествено описание, да прокара някоя и друга велика идея, да я развие пространно… Накъдето и да се обърнеш, все природа, а нашият си кюта като да не казвам какво – все пак, както твърдиш, ми е родител, следователно му дължа някакво уважение.
- Дължиш му дръжки. Давай да се хващаме на работа!
- И що трябва да го правим?
- Карма, пич, карма.
- Уф, да ти таковам екшъна! К’во искаш?
- Шишарка, която подскача като катеричка; захарно петле, което кукурига; игла и ножица, които сами правят дрехи, щото постоянно ми се ще нещо ново…
- Я се спри! И как точно да ти доставя всичко това? Някой таен китайски склад ли трябва да обера?
- Стига си мрънкал! Това е приказка – ще се появи магическият дарител, ще ти даде вълшебното средство, ама първо ще те подложи на изпитания, за които се иска да имаш здраво дупе! Да си мъж!
- Кой, аз ли не съм мъж? Искаш ли да ти покажа?
- После.
- Добре де, тръгвам.
- Това не е според правилата, но все пак ще ти го призная: Иване, децата много ще те харесат.
- Тези, които ще уча, след като завърша?
- Не. Моите.
- Твоите? Че нали си само на 19?
- А ти да не очакваше досега само да съм спала?
- Ще я видим тая работа – някой преди мен яко си е разиграл магарето в ливадата ти!
- Стига си хленчил, глезльо! В кой век живееш? Получаваш много повече, отколкото си предполагал.
- Щом казваш… И Какво си Мисли Автора, когато Цъфне Люлякът?
- Че най-хубавото – очакването – вече е свършило.
- Егати тъпнята! Тоя изобщо не е в час!
- Не си прав. Тръгвай да се биеш с лошите, а аз ще си изпълня дълга и ще се взирам в хоризонта, изпълнена с неосъществими надежди.
- Гледай, докато съзерцаваш пасивно, да не забременееш пак!
- Я се разкарай! Простак!
- И аз те обичам, любима...