автор: vicont

Не беше първа младост! Закачливо,
присвиваше очи- искряши в златно.
Запали си цигара – мълчаливо...
с изящен жест и някак... деликатно.
А в ъглите на сочните ти устни бяга,
усмивка пригодена за целта.
Признавам... тази поза ти приляга-
с безкрайните кръстосани крака.
Погледна ме, разбрах, че съм отсъден,
в очите на кошута да се давя
и в страстен порив, див и безрасъден,
каквото ми поискаш да направя!
Не беше първа младост, но цъфтеше
в косите ти уханни, бяло цвете.
А любовта... капани ни кроеше,
ръцете си, когато в мойте вплете.