автор: Alt

“Най-обичам да пикая рано сутрин на снега!”

В най-добрите традиции на световната литературна мисъл авторът устремява неуморно търсещия си взор, в едър щрих разкрива вечните човешки стремления.
Въжделенията на лирическия герой умело са въведени с превъзходна степен. С неотразима категоричност е очертан духовния му кръгозор.
“Утрото се познава от сутринта”, казват мъдрите хора, и затова пикае призори. Именно тук е душевната завръзка на безсмъртната творба. Именно тук, притаили дъх, се питаме - какъв е смисълът от вечерните пикаения?! Да, действително - риторичен въпрос, но народната мъдрост отново ни идва на помощ - “Утрото е по-мъдро от вечерта” (сутрин пикнята е по-жълта).
Но нима само с мъдрост е зареден прекрасният текст?! Нима има сила, която да спре бликащата струя (емоция)?! “Възвишено и нежно” е казал ония, дето не му помня името! “Червено и черно”, според Стендал. Пикняно жълто на снежно бяло, възкликваме ние и направо се сапикясваме от емоционалния заряд на нашето прозрение!
Напълно логично присъства образът на снега. Но жадни за още и още, нетърпеливо прибягваме към похвата - сравнение. Наистина - “възход и падение” е тази толкова първостепенна дейност - пикаенето. Защото пияндурите го правят по стените, псетата връз дръветата, мачките - под път и над път... Да! - оринират и не остава следа, /а само смрад/. А на снега?! Символ! Прекрасен и неугасващ! Пример за подрастващото поколение! Обект на подражание!
И колко кристално ясно, (макар и ненаписано), разбираме че лирическият герой следва максимата “Не пикай срещу вятъра”. Защото иначе щеше да е:
“Най-обичам да пикая по дрехите си!”
В заключение искам да посоча, че силата на разглежданото произведение е толкова завладяваща, че с нетърпение чакаме да завали сняг. И ако вечерта бъде богато гарнирана с бира и варена тиква, още призори ще можем да се потопим в лелеяната атмосфера на литературния шедьовър.

Следващата беседа е посветена на творбата:

“Ко ме фачо за маркучу?!”

До нови срещи!
/Главатар на Литературния клуб към Агенция за афтършейф и мелиоративно мислене “Ем Би Не Наби”/