автор: Myfina

Замлъква и последната латерна
с почти архаично скрибуцане.
С финален акорд, май намерила
съвършено до сън благозвучие.

Незаспал полумесец в пижама
закопава надеждите в облак.
Кратък дъжд – сякаш тих блус за двама –
нетактично предлага възможности.

С тъжен кикот пияно момиче
се надява на малко ухажване.
Но светът е докрай безразличен
с тези нейни процентни неважности.

А един тъй невесел вълшебник
псува мрака с напудрени устни.
Решил някак, че мъдър изглежда -
в този странен стил „Късен Конфуций“.

Девет свраки изкряскват във парка,
симулирайки в хор съпричасност.
Две-три вещици чистят си картите
от стотиците хорски нещастия.

Тъй гротесков, неприказен даже,
много жив, малко страшен... все тая –
светът, знам, губи всякаква важност
при безсъние в болнична стая.


(благодаря на Joy за редакцията)