Вземи огин, запали ме, направи ме пепел...
И някак този огън настани се
в средата на митралната ми клапа.
Поредната сърдечна недомислица
от недоглеждане съм хванала в ръката.
Този случай не е по-различен,
например, от болка в коляното
плюс процент алкохолен излишък
и съвсем инсулиново нямане.
При цялата категоричност
на образ, от смисъл изчистен,
ще си представям, че го обичам.
Ще си представям измислица.
Ще ме боцкат звездички по миглите,
ако не мигам, за да го гледам.
Ще си представям измислица,
с най-чудните нейни последици.
В този смислен летателен план,
разиграван от доста поети,
с математическа точност ще знам-
ще oпазя поне цяло сърцето.