автор: ivalex

Дали луната снощна остаря
или пък аз съм още много млада,
да мина за последно през тежките жита
преди да ги подпаля в летна клада.

Две плитки сърмени да изтъка
от златото меко в дните жарки.
И като булка гиздава да се тъкмя,
та в нощите да стана нестинарка.

И само докато луната мълком спи
отключвам порти слънчеви от лято
и срещам сватове, и сладко ги поя
с вино маково изкъпано в росата.

И двор и стълбите си зидани мета
та младостта ми да седи на прага,
да вчесвам сън из липовите й коси
та никога от мен да не избяга.

А после се изкачвам над полята
и свалям две звездици ослепели.
Те стигат ми да вляза в мрачина
прахлясала под момини дантели.

От биле брано сънниче-омайно
венче за ласка вия на момците.
И чашите им топвам го потайно,
за да не знаят какви са ми очите.

И в тази нощ събличам наметало
защото насред лято газя в клади,
от бури житото за да опазя зряло
та после да го жъна с обич млада.

Дали от въглени гори, като в раздяла?
От звездни клади ме болят петите.
Дори в утрините да угасна остаряла,
нали във мен се влюбиха искрите...

2012г.