автор: hristoodz

Без капчица жалост и ни със въздишка,
да имах хиляда години живот
за твоя едничка сияйна усмивка
със радост бих дал ги аз, моя любов!

Да можех да сгрея сърцето студено
и погледа мрачен и леденоскреж
душата си бих я разпалил горещо
да грее кат` слънце във вечен копнеж.

Студена, суетно капризна съдбата
не можеш измоли за капка любов...
Ликът ти в стоманеноледна гримаса
угася мечти ми, надежда и зов.

Ни намек за обич и нито надежди
ми даваш ...Погубваш душата в тъга.
Очите ти мрачни под свъсени вежди
не греят във ласки за мене сега.

Подлъга с надежди душа ми ранена,
с измамни миражи на ярки звезди –
преследване празно на празна химера –
забулени тайни - фалшиви мечти...

За твоя едничка сияйна усмивка
да имах хиляда години живот,
без капчица жалост и ни със въздишка,
със радост бих дал ги аз, моя любов!