автор: joy_angels

Часът е два.
Следобедът се спуска –
жар птица от небесното гнездо.
Стрелките на часовника ме хрускат
секунда след секунда и едно
внезапно чувство за далечна буря
връхлита – яростна стрела…
Мишена съм – от обич прекатурена,
прободена от твоето ”Ела…”

Часът е два.
Следобед за поезия.
Разпускам бавно щори и коси.
Отпиваш ме, а аз ще съм амнезия
за всичките без мен живени дни,
за всичките ти нощи пропилени
и полетите с счупено крило.
Смълчана, скривам те във себе си…
Дано не стане скоро три…
Дано.