автор: jollyroger

1.За Хармонията в Дивата природа

За Разума си неразумно сме платили
с жестоката цена на Сетивата,
но да се откажем днес е немислимо
и продължаваме да плащаме нататък...

Не можем да усещаме Стихиите
с инстинктите си както зверовете
и като птиците в простора да се вием
прегърнали във полет ветровете...

Тук красотата сътворена е от Хаоса
във странно хармоничен безпорядък,
а дните от Живота страшно малко са
да се научим истински да ѝ се радваме!..

И в цветовете да долавяме мелодии,
а в звуците пък- багри непознати,
и в нас да се разтварят от цветята
и билките мистични аромати.

И като Вятър да огъваме тревите,
които след това да се изправят...
... О Тайнства недокоснати!.. Изтрити
на Дивото в пожертваната памет!..

2. Дивите цветя

Накъсах сам букет голям
на гората от цветята диви,
а имената им не знам:
горди, мълчаливи...

И тъй-различни до едно,
и не повтарят щрих, ни багра:
във всеки цвят, листо, стебло-
една душа,
един характер...

В неовладяната им простота-
първична и неповторима,
разбирам: най-красивите неща
остават си в Живота ни без име!..

3. Предчувствието...

... А Ужасът на сляпото Предчувствие
в очите разширени на умиращите,
е умопомрачаващият атавизъм
единствено незакърнял от Дивото!..

д-р Коста Качев