И аз, когато обичам, ревнувам.
Катеренето по върхове не е лично.
Пропадането в урва – също.
Ако не се върши от двама,
остава
да четем Библията
или да се прегръщаме
в самотията.
Но когато любов е началото,
а не – словото,
тогава,
като перковци, чалнати
и затворени в лудницата
на някой лекар
от миналите животи,
ще си търсим началото.
Мария никога не е била блудница!
На кого му пука?
Сега с теб сме тук.
Утре ли?...
От утрето ни разделя изгрев.
От утрето ни разделят мутри
с увиснали и пенясали челюсти.
От утрето ни разделя мелница,
която мели ли мели зърно за хляб…
Не съм твой враг.
Не съм твой брат.
Ти коя си –
неверница или спомен
от огледалното отражение на душата ми
върху стена? Слънчево зайче?
Неуловим копнеж или
бегла препратка към движението
на махалото на Фуко?
Гледа някой с око,
замъглено от ярост и болка.
Колкото – толкова!