автор: boliarkabg

Не днешната само. Не единствената. Не рядко срещаната. Не тази, която е перфектната във фигура, грим, облекло, професия, начин на живот. Не тази.
Ние днешните жени не притежаваме някои много ценни качества, които се възпитават, не са въпрос на характер. Ние сме еманципирани /колкото и стара да е тази дума и да НЕ се пренесе в 21 век/. Ние сме възпитани да бъдем всичко, да сме на ниво, да отстояваме, да се борим. Да го показваме, да ни знаят, да се вижда, да го демонстрираме! Не сме възпитани обаче, в женското изкуство. Не само на съблазън, не сме възпитани да СМЕ жени.
Спомнете си, ако сте обърнали внимание българската жена и конкретно българката от Възраждането. Не само нея, но основно нея.
Омъжвана от родителите си, особено тази, произхождаща от заможен род, не само от чорбаджийски. Много рядко по любов. От малка възпитана на първо място да бъде перфектна домакиня. Да знае и може всичко. Не само основите на домакинската работа, а и тайните на рода и фамилията в някои редки и фини „моженета”. Възпитана да бъде изкусна в отношенията към възрастните. Възпитана да бъде изкусна в отношението към мъжа.
Не е вярно, че жената в стари времена е нямала „хабер” от секс и любов. Напротив. Само обърнете внимание на старите, автентични текстове от народните любовни и хумористични песни. Те говорят за много неща. Та как бихте тълкували тези думи от една стара песен: „… дили, дили дишка, мома свири на п..ка”, или пък : „галили се, любили се, дорде месечина огрее..” и тогава момата видяла,че това не е момче, а белобрад мъж. Още много такива. Целта не е да правим разбор на народното творчество, само за отпратка.
Жената е знаела как когато се омъжи и отиде у „мъжови двори”, „покорно” да наведе глава, да бъде блага и хрисима и шатърна, но тихичко и полека да води семейните дела с желязна десница. Тя е знаела омъжвайки се, как да даде на стопанина си „преднина”, как той да води семейната лодка, но тя да е кормчията. Жената е била посветена в тайните, които дават на мъжа сила и първенство, кураж и решителност. Тя е била посветена и в това как жената до него тихичко, с уважение и премълчаване, и с нейните си „такъми” да му дава тая сила, но да го предпазва от грешките, от провалите. Не, че жената е била по-умна, но жената има своята женска интуиция винаги, не само днес, не само вчера, а и в далечното минало.
Не е вярно, че много теми са били табу във възпитанието тогава. Момичетата от малки са били обучавани във всичко. В абсолютно всичко. Те са учели в училището на Живота и за това са се грижели бабите и майките съвсем отговорно. Тогава са живеели в големи фамилии и децата от малки са били свидетели на реалния живот както му казваме днес. Е, горките, не са имали медии, които да им разказват за „градския” и „селския”, т.е „фермерския” /Боже!/ начин на живот. Имали са мъдри и достойни учителки.
Не отричам нищо, което е било консервативно и неефективно казано по днешному, не отричам и всичко хубаво от днес, в полза на старото. Искам само да кажа колко сме загубили всички: мъже, жени , общество от това, че сме пренебрегнали вековния опит и знания. Загубили сме ценното в отношенията мъж-жена, ценното в красотата на женското изкуство. Не е вярно, че тогава жената е нямала права. Тя е имала и то какви, но не ги е демонстрирала. Тя не е наранявала мъжкото Его и с това го е опазвала да не го извращава, а в същото време е водела Живота напред, така както й е отредено откакто свят светува. На нея - Вечната жена.

Милка Маркова