автор: doriana-doriana

Чуваш ли ги –
обертоновете на душата,
галопиращи в стакато и легато,
търсейки теб, изоставено дете?
Чуваш ли ги –
обертоновете на душата,
галопиращи в стакато и легато,
търсейки теб, изоставено дете?
Твоите обувки с високи токчета, момиче,
се състезават в надбягване с времето.

Човекът носи белези в душата си
от собствения си житейски Солфеж –
жената с белези в очите,
мъжът с протези на ума.

Би могъл да свириш на тимпани с пулса им,
но би предпочел да удряш в стакато
падащи кестени в земята –
те звучат като чинели
И пак ще е хубаво.

Защото
все още чуваш
музиката на Сферите
като лош английски в устата на варварите.

Чуваш ли ги, изоставено дете,
колебанията на космическата ти душа?