автор: hudognika

Шуми реката,сякаш приказка разказва,
прочела книгата на тъжното небе...
Брегът я слуша и дъхът си затаява
приел съдбата на изгубено дете.
Нашепват му вълните речни с болка,
че предопределеност има в тъжния ни свят,
че изборът не е най-простата двуколка,
че трябват и коне,и силен впряг...
Че трябва много воля,дух най-силен,
надежда пътят ни да просветли,
животът да изчисти света си маркантилен,
човекът със достойнство да върви...
А приказката сякаш се задъхва...
Вълните давят се от комуфлажен смут,
реката и брегът скандалът пръкват
и всичко се повтаря като първи път...