автор: nellnokia

Мими е добро дете,
лапа своето пюре.
Виж чинията й бяла –
Мими всико е изяла.

Първо вкусно фрикасе,
после хлебче и кюфте.
Майка й се уморява –
да й готви, не успява.

И се чуди тази мама –
слабичко детето става.
Как храната си яде,
а не иска да расте?

Ала ето в ранен час
всичко лъсва тук от раз.
На вратата се звъни.
Някой тихичко гълчи.

Лакомницата изяла
баницата прегоряла,
ала всъщност през балкона
птички хранила на двора.

Хвърляла кюфтета, хляб
на големия котак.
И съседката видяла
на перваза как се смяла.

Мама тихичко се мръщи:
„Храниш ли и някой вкъщи?”
И детето си призна –
хранила Дюшека тя

и големия Шкаф –
давала им кифли с мак.
„Мамо, за да порастат,
трябва всички да ядат!”