автор: Vacuum

"Събличай се, полека се събличай..."
от грижите във края на деня.
При теб съм, за да те обичам,
не тичай уморена към съня.
Докосвай ме, отново ме докосвай,
поспри на рамото ми за крила.
В ръцете топлината аз ти нося,
да любя искам мила теб – ЕЛА !!!

От бриза морски полъха ще взема.
С листата горски ще те галя.
Бълбукащия ручей ще отнема.
Вълни от него да направя.
От огъня ще взема страст.
Звездите падащи да те огреят.
На птичките омайващият глас,
с дъждовни капки ще се слеят.
Не знам къде сме, но сме двама
и по-прекрасно място няма.
В застиналото време на дъха,
живот, растящ със две слова.

"Две хубави очи..."
Търсещи в зори изгрева на моето сърце
и усмивката, поднесена с ръце.
Две ухаещи гърди.
И небрежно паднали коси.
Кой може да ги приюти?
Със две жадуващи очи...
Душата ми ще заблести,
оставяйки в съня
целувката с любимата ЖЕНА!