Коментар към От другия ъгъл на стаята
Усмихнах се! Това кафе с райбер ли бе!?
Зачетох се и някаква музика ме пое,
политах с нежност и неусетно ме превзе,
поръчах си нещо сладко, а не кафе.
Започна се. Обходих ъглите с поглед.
Нарочно сякаш бродеха очи навред.
Погледнах в себе си,а те видях отпред.
Разбрах, сега наистина ще има полет.
Повлече мислите ми във онази стая,
за истините на топлия ъгъл да узная.
Потече в очите сън без да се старая,
премина през дните и се спря накрая.
Кафето май горчиво ще си остане
и той комай за главата ще се хване,
застанал край перона още се кълне,
че и захар има - забравил! Да ама не.
За къде пътува влака няма да питам.
И въобще ъгъла за други си е там.
Добре ще е да се преместиш насам.
Зима не е и от сладоледа ще ти дам.