Птиците са тъмен дъжд
И човки
Които кълват по сънната артерия
На времето
Прогарящи със остротата си чадърите
Чадърите са време
(макар че не е хубаво да поясняваш във поезията)
И тъй чадъри кекави, китайски, с дръжки
на бастуни
И дори прозрачни
Прогарящи със остротата си чадърите
Кълват по сънната артерия
Едва ли ще се процеди
Дори невзрачна истина оттам
Която да накапе малкия бележник
Във който пише само най необходимото
най плиткото обичане
най неотложното приятелство
наложено
като наложница
да те обслужи
да заприлича на жена
с червило и татуировка от коприна
на тъмни птици
кацнали по рози
(стилизирани разбира се)
като артерии в градината на времето