автор: daro

Коя си ти, жена –
коленичила коса,
облакътената нощ,
блудница- разкош?
Покажи си дланите напукани
и луни от сън, ги заличи.
Гърдите от опали са опънати.
В аорти думкат тъпани
и призрака на разума мълчи.
От устните бълбукат извори
и в отнежен дом немеят.
Сипни по една ракия
да те измълча, да те отпия.
Самата ти си!
Душата…