автор: ViV

Събирам себе си във шепа истини,
облякла любовта в доспехи.
Уморих се от лутане, по мними пристани,
вкусвайки жлъчта от неуспехите ...
А живота ми спира, между други такива,
подобно кораб, закотвил страха.
Отминават си дните, къде ли отиват ...
и заедно с тях си замина смеха.
Без път, без посока, на заем обичана,
дори сърцето гробовно мълчи.
Платих и цената - татус от бичове,
заради най-красивите сини очи ...