автор: bebvragalowski

Веднъж, в едно далечно господарство
на благоденствието - вечно царство,
пенсионерите за кръв и чест -
издигали срещу властта протест
От сто години тяхната прослойка,
без намеци и класова настройка
била призната за всевисш елит,
за светъл пример и държавен хит.

Не плащали за парното и тока,
за асансьора и водата в блока.
Пътували безплатно и дори -
не знаели, че имало пари!
Но всички ги обичали безкрайно,
не им се сърдели, макар и тайно,
защото мъдрост черпели от тях
преди да сторят, някой грозен грях.

Най-умните отглеждали децата!
Били учители и в такт с играта
сеели във малките главички,
знания и ценностни привички.
Дори нещатно давали съвети
на разни медийни звезди превзети,
на полиция, на политици,
всички с ранга на добри комици!

За това учуден царят не разбрал,
как в лицето му, ще хвърлят гнусна кал,
точно кротките пенсионери -
създатели на фините маниери.
Той бързо свикал своите министри.
Поискал случката да се избистри,
та още тази нощ да спи в затвора
престъпникът виновен за раздора.

И не след дълго царските копои,
с разследване по методите свои,
докладвали, че пъплеща умора
е сграбчила най-възрастните хора.
Не искали да носят златни шпаги
и да живеят с глупави облаги.
А в тези времена безпътни -
не желаели да са безсмъртни!

Те искали заслужена почивка,
кафенце сутрин - вечер чай, разтривка.
Малко ръжен хляб, за да са сити,
защото чувствали се паразити.
Тогава царят пред себе си признал,
несъзнателно, че някак е предал,
вярата на мъдреците ближни
с детинските си глупости безгрижни.

И в този ден с поредица закони,
без думичка обиден да пророни,
на времето отново наредил -
да потече в познатия си стил.
Дечицата, най-после да пораснат,
сърцата уморени - да угаснат.
Предците им да станат на светци,
а те на вярата във Бог - отци!

Така в това далечно господарство
цъфтящо не от битки и лихварство,
мъдрите създали правилата,
но умните играели играта!
И царството навеки процъфтяло,
а слънцето над него - се засмяло...
Но дали пък този неуверен цар,
поуката от всичко, бе разбрал?!