автор: lordly

- Виж, драги, това твоето може да прилича на нещо, ама от всякъде е „хурка”!
- Ъ!
- Не ми ъ-кай, ами сложи още от шпековият, щото тази шунка е менте!
Гледам го и му се чудя на поведението! Да го въвеждам, и да го внедрявам тук и там. Да му давам от времето и настроението си, да му уйдисвам на капризите, и накрая да ми ги вкарва, ей такива:
- Не знам, кво толкова си се нозлобил срещу ми? Не ти ли осигурих среда, не потегли ли и ти. Дамата ти влезе в тона, врътна дупе и си показа деколтето. Що сега ми образуваш някакъв правеж?!
- Ти, недей!!!
- Кво недей? Щото си счупен отвсякъде! Ако не беше си захапал лулата, не беше си цуцоркал от патрончето и беше показал така-малко стойка, нямаше да ми представяш сега печалната си мутра, ами щеше да си на пъп!
- Ай, стига! Твоята си беше уредена, а моята, иди-дойди...
- Какво, дойди - прекъсна ме и като ме изгледа с бялото, продължи – ти ми го дръпна синджира, нали? И ме пусна да ме лигави оня пудел, Гили? И не забеляза, че стопанката нарочно си прибра кучката, та да идем и двамата, левак, с левак такъв!
След тази реплика не можах да се въздържа...и като го оставих без любимият му кокал, слязох при табладжиите от другия вход.