автор: teAnu

Какво са приятелите много пъти съм си размишлявала. Минава и отминава една душа край теб. В един момент сте заедно, а в следващия сякаш е далееееечен свят, а ти си имаш други.
Но когато ги няма... ми е празно. Сякаш няма никой. Не искам други... но знам, че ще ги има.
Понякога копнея за друг живот. Искам динамика, екстремност... искам да усещам вятъра в лицето си... искам да виждам полъха на планината. Само 10 лицеви упори стигат, за да ме заредят със сила и ... желание(?). Само едното качване на мотора ми извиква порив да крещя срещу небитието с дрезгав смях. Ушите ми бучат, косите ми лепнат от мокрия въздух - но ми е живо, живо!

Как искам...
но това е сякаш друг свят...
Сякаш няма да го имам... Сякаш не мога.

Какво избрах?
И кога ли...

Един нищо и никакъв мотор :) !