автор: mitko_jordanov

Много на север, където било много тъмно, много на високо, където било много студено, в дън горите, където било много самотно живял един старец с бяла коса, с бяла брада, с бяла роба.
Всяка сутрин, когато слънцето изгрявало и орелът подавал глава от гнездото, цял ден докато летял насам натам, всяка вечер преди залез слънце старецът седял на една скала подпрян на своята тояга. Не помръдвал, не издавал звук, очите му били затворени. Когато орелът остарял и вече не могъл да лети паднал на земята преди да умре. Стигнал до старецът и го запитал:
- Кажи ми, аз умирам, ти си тук преди да се родя, какво чакаш на този хълм толкова дълго време?
- Живея
- Това твоето живот ли е? Толкова дълго време сам, на едно място тук долу.
- Аз съм сляп, ням и глух. Целият ми свят е затворен зад сетивата и от изгрев до залез му се наслаждавам.
20.05.12г. Грийн бар