автор: daro

Като на охлюв след порой е спиралата,
тегава ръж е къщурката пролетна.
Жътварят сменил е сърпа за брадвата
и клета надежда хуква прогонена.

Фусти от нормите димни отвяха я рибата,
сякаш разгонени вихри обладаваха циганка.
Душицата кротка в слабините я ритаха
и криваците-навици ръководеха цирка.

На небето му писна и скъса пружината,
стрелките на струйки заливаха нивата…

Фундамента е куб, експоната – кух;
топлийка, яйце… и мъртъв хляб.