автор: Mojsei

Кратък екзистенциален разказ за един мой приятел

І

Нощта в Пампорово е лунна, редкозвездна:
съзвездията на небосвода виждат се добре -
създават впечатлението за някаква фатална бездна,
съдбата в която трябва да се разбере.

В такава нощ на Славчо му предложих
живота му да сложа на везни
и замисълът мой подробно му изложих,
отвръща многозначно:"При фактите слезни!"

Песен първа. Несправедливост. Грях. Житейска мъдрост.

1.

Момче на състоятелни родители,
той бе поставен в класовия списък...
Грехът и злобата му станаха учители,
в младежката душа родили писък.

Отредиха му фатално да премине ада,
та кътчетата му безброй да види
и в тази бездна непрекъснато да пада,
защото мракът, изтъкан бе само от обиди.

Позна на Любовта той другата страна -
така се раждаше у него добротата:
омразата в общуването бе храна,
но той пое пътеката на красотата.

2.

Позна той вихъра на бесен грях
и сякаш искаше да го изчерпи...
Загадка си остана неговият смях,
в стремежа всички хора да почерпи.

Животът му е непрекъсната софра -
на разговори сладки с хората се среща.
В живота тази истина добре разбра:
обича да изпраща, за да среща!

На неговата добрина се възхищавам,
родена от житейския му грях
и без делата му да разкрасявам,
ще проследя прилежно мъдрия му смях.

3.

Саркастично гледа Славчо на света коварен
и всеки факт старателно претегля -
тоз момък в ситуация сложна бе заварен,
но той в света обширен все потегля.

В душата си той носи жажда
за думичка една - човечна,
импулс която за живот му ражда -
той плаща всичко с болката сърдечна.

Това е неговата мъдрост свята -
на хората да дава постоянно радост.
Земята с нея той старателно замята,
запазвайки в душата вечна младост.


Песен втора. Емоционална нагласа. Приветствия. Тостове и наздравици.

1.

Добре дошли при мен, приятели!
Часът на веселбата ни удари.
Обичам да посрещам хората ваятели,
не ща да зная други твари...
Край масата да сядат почетните гости -
приветствам всички ви сърдечно.
При мен се спират всички пости:
смехът ще ни сродява вечно.
Това да правиме без край умеем,
не искам да посрещам самозвани мъдреци,
без тях нещата по-добре владеем,
че те умуват като истински глупци.

При мен не може да сте трезви,
защото тука аз съм президент.
Не се оплаквайте от язви,
че аз съм вечен дисидент.
На трезвите ще им наливам -
я, дайте чашите кристални!
Вина в потоци ще изливам -
да няма приказки банални!
Аз всички много ви обичам-
дарявам ви от мойта щедрост:
в тази обич ще се вричам,
че тя е моята житейска мъдрост.
Ела по-близо, драги Коста,
за теб ще има също тост.
В пир душевен няма:"Доста!",
а ти си новият ми гост.

Когато се свечери
и падне вънка мрак,
започват моите вечери,
повтараящи се пак и пак.
Купувам все отбрани питиета,
но пак попадам на ментета -
проклет да бъде всеки нарушител:
менте не може да е утешител.

Отседнал съм в добър хотел -
за гост достоен ме приел.
Той носи името "Мургавец" -
съгласни сте, че е красавец?!
В комплекса хората познавам
и щедри жестове им подарявам...
Познавам техните проблеми -
едни са малки, други са големи.

Денят ми строго е разчетен -
портфейлът трябва да е подотчетен...
Самият аз проблеми имам,
но спешни мерки все не взимам.
Докосвам се до всяка нежност
със спомени за буйна прежност -
така живея си благополучно
и никога не ми е скучно.

Животът труден ме възпита...
Какво съм правил? Кой те пита!
Край мене мъдри се поет - приятел:
на стихове римувани добър създател.
Той нещо упорито ме подтиква
и струната душевна ми напипва:
чрез него истини житейски преоткривам
и с радост питието си отпивам.

Седиме с него дълго двама,
говорим и за неговата дама...
показва той, че е сърдечен -
чрез сделка с мен е обезпечен.
И кара ме да пишем книга,
но аз отсичам:"Хайде стига!"
А той е упорит и настоява -
позиция има и я отстоява.

Аз имах някакво съмнеие,
че може да направи съчинение
за моите нестихващи забави -
светът да помни, за да не забрави
чрез колко труд смеха се прави,
дори когато имаш здрави нрави.
Но как гласът му ведър, тих
ще бъде уловен чрез стих?

Поетът казва, че съм бил оракул -
в смисъл, че съм прозорлив,
но кой това би рекъл,
щом види, че съм мързелив?
А аз съм си бохем природен -
такъв е генът ми съдбовен:
събрал съм радост и печал,
гласът ми чрез смеха е зазвучал.

В живота си аз търся простотата -
чрез нея усвоявам красотата.
Това е много важно нещо:
твърди поетът, че умеел вещо
да схване ритъма на моята душа,
а аз какво ли по въпроса да реша?
Бохемският живот така обичам,
защо ще трябва да се разсъбличам?

Блажен съм в свойто ежедневие -
това не може да е провинение:
какво душата ми да стори,
когато е родена за простори?
Чрез всеки миг се забавлявам -
доброто тъй си проявявам:
дори познавам всички кабинети,
където могат да направят и минети...

Богатството за мен не са парите,
но те обслужват веселбите
и за целта използвам ги умело
като къркам с приятелите смело.
От тези срещи съм богат
и затова съм все благат -
живея с този дар безценен:
навеки с радостта съм женен!

Мигът на радостта ми - нежен,
не е така надежден,
както бе преди година,
кога сестра ми се помина,
че имам грижи с мойто здраве,
дори когато казвам пак:"Наздраве!"
и тегне дразнещо предчувствие,
непознато досега за мойто самочувствие.

Това не спира моите забави...
В мига оплакването ми да се забрави!
Не чух от философа нито стих,
а дълго време с него пих?!
Ще искам тостовете да запомни,
защото те единствени са умни -
да ги подреди и класифицира:
това поне дано разбира?!

2.

Приветствията открийте в моите послания,
които изработих с повечко старания!
Главата ми от снощи се върти -
махмурлукът трябва да се изтърпи.
За закуска вземам леки питииета,
които не изискват никакви мезета.
Основното е: никакъв покой!
Не сте съгласни? Но кажете кой!

На пира днешен има много Музи -
очичките им светят някак си съдбовно...
Харесвам нежните им блузи,
но Ева гледа нещо злобно?!
Наливайте си без задръжки
и гответе дружна песен...
Бутилките и днеска нямат дръжки -
чрез пир животът става лесен.
Поетът е подготвил свойте епиграми
и в пиршеството ще участва сам,
а вие разхлабете, стягащи ви катарами,
за да потече в сърцата ви балсам!

Не ме мислете за пиян,
я дайте бързо тирбушон -
пресъхва непосилно жадният гръклян,
дори да правят номера с бушон...
За пир изпитвам непрестанно глад -
махнете всички от прозорците завеси!
В душата ми нахлува порив млад,
макар да няма покрай мен метреси.

Компанията ни винаги е задушевна,
щом пълнят се догоре чаши,
щом приказката лее се напевна,
душите всички стават наши.
Къде изчезна нашият поет?
Мълчи, но много е забавен...
С мисли странни е зает,
а ритъмат му е ужасно бавен.

В компанията кавги не стават -
участва всеки в диханието задружно,
затуй предишни спорове престават,
че на всеки туй е много нужно.
С веселие леко се живее,
но то изисква и пари...
Аз искам всеки да се смее -
кахърат нека огън го гори!

Пиршеството продължава тука всеки ден
и всички дружно нека пият!
Чрез него аз съм прероден
и чувства радостни се вият.
Не знаем ний какво е скука,
когато песни весели си пеем.
От таз задружност вадим си поука -
сърдечно, с весел глас се смеем.

Чиниите са празни - нямаме мезета!?
Изглежда келнерката нещо е заета?
Ах, да! Донасят печено прасенце...
Пристигат още гости...Сторете им местенце!
Бутилките изглежда, че са празни
и вкусовете май са разни?
Нека всеки сам да се обслужва,
а заспалият приятелски да се събужда!

Сред наште мили, млади хубавици
изяви сториха и надарените певици.
Гласчетата им са упойващ звън...
А, не! Пияните ще изтрезняват вън!
Да има ред, любезни господа!
Че пием, туй не е беда -
бедата е в загубената мяра,
когато чезне и добрата вяра...

"Всички да пием!" -
радостен вик.
Песни ний вием -
сладостен миг.
Всичко забравяш -
щастие цъфти.
Младост прибавяш -
радвай се ти!
С тостове страстни
почва нощта...
Ний сме прекрасни -
деца на радостта.
Скърби печални,
тук сте банални.
Бягайте вънка!
Чашата звънка.
Всякакви пози
стават тук рози.
Гостът въздиша -
с вино той диша.
Търсим сполука,
гониме мъка.
Винце, здравей!
Дружке, запей!
Блясък в очите -
като звездите.
Имаме жажда,
нова се ражда...
Мъката спира,
радост извира.
Дайте мезета!
Още кюфтета.

Виното тук безспир се лее,
а поетът все немее.
Започвам да го виждам двоен,
а чакам и стиха му зноен.
Но барът нещо се върти!
Къде са двойните врати?
Излизам и ще мина вляво...
За асансьора? Движете се направо!

/ Следва /