автор: JACK

Думите, думите, думите…
Тъй често прибягвам до тях…
Сричам понякога умности…
Понякога ставам за смях…
Думи…
Опасно и страшно оръжие…
Думи за истини…
И думи за лъжене…
Най-сигурно те ни прикриват…
Най-сигурно с тях се убива…
От виното на думите веднъж опитали,
жадуваме за новото словесно скитане,
за новото жонглиране със думите…
Когато искаме да цъфне смях,
да казваме и пишем разумности,
за помощ търсим неизменно тях…
Променяме и малко слога:
и вече не “Бой се от Бога!”
(и даже не от оловото),
а: “Бой се само от словото!?...
Защото словото е вид оръжие –
перо за истини
и нож за лъжене…
…и най-способно да убива,
когато е в обвивка сива…