"Аз съм частица от нов свят"
Кафка на плажа
Наскоро се запознах с един нов за мене автор, а именно японеца Харуки Мураками. Той казва за своите книги „Аз не давам отговор на въпросите ви,защото в моите книги всеки открива отговора за себе си”. Не съм чела друга подобна книга като „Кафка на плажа”. Може би малко съм чела, но просто е невъзможно да се прочете цялата литература на света. И така да погледнем към книгата.
Кафка Тамура е момче на петнайсет години,което живее само с баща си,не се разбира с него,тежко му е. Майка му и сестра му го напускат, когато едва е четри-пет годишен. Тамура решава да избяга от дома си и да се оправя сам.Заминава за Такамацу,живее в един хотел известно време,посещава една библиотека,чете много книги и преживява много приключения.
Всъщност неговото приключение започва още с тръгването му от дома. За да не се чувства самотен,той си създава свой втори образ. Това е момчето Врана, едно друго негово аз.
Мисля ,че всеки един човек има едно свое второ Аз,което го съпътства през целия му живот, във всичките му приключения и преживелици. Често преди да направи каквото и да било,героят се съветва с момчето Врана. Търси съвет от него преди да започне своя нов живот.Първа стъпка в неговия нов живот е да смени своята самоличност. Момчето,наречено Врана го съветва да смени името си, собственото си име. Нарича се Кафка, Кафка Тамура.
Вече е с ново име и неговото пътуване започва. За да има нов живот , трябва да си намери къде да живее. Качва се в автобус за Такамацу, там се запознава с едно момиче на около 21 години, което също пътува в нея посока. Пътуването е дълго и уморително. Чак в 5,30 сутринта е в Такамацу. Ами сега? Къде да живее? Допитва се до момчето наречено Врана. „Потърси си хотел”-отвръща то.
Тук сега ще прекъснем историята на Кафка и ще продължим с втората сюжетна линия на книгата . Историята на Наката – старчето,което умее да говори с котките.
Колкото и странно да звучи в края на книгата двете сюжетни линии се пресичат, съдбата на героите също. В началото на романа нищо не е ясно, всичко е объркано и човек не се досеща как би могла да завърши тази книга, какво се случва с героите.
Читателят се пита що за история е това? Е, бъдещи читатели прочетете книгата и ще разберете що за история е това. Аз не мога да ви отговоря, вие сами ще си отговорите, защото моят отговор няма да съвпадне с вашия.
Да разкажа сега накратко историята на Наката. Наката като малко момче е преместен с родителите си от Хирошима в Токио. Неговата учителка разказва,че Наката е бил едно от най – умните деца в класа, затворен в себе си, мълчалив. Един ноемврийски слънчев предиобед учителката извежда децата в гората за гъби. Изкарват си много добре , но в един момент всички деца изпадат в безсъзнание за два часа. След това се свестяват, но Наката не идва на себе си три седмици. Връща се в съзнание по-късно, но вече не умее да чете,пише и смята. Вземат го за невменяем. Отвеждат го на село при баба му и дядо му и там се научава да говори езика на котките.
Няколко години по – късно, учителката на Наката пише писмо до генерала, в което разказва цялата истина за случая с Наката.
Сега отново да се върнем към Кафка. Той си е намерил убежище в един хотел за няколко дена и води почти нормален живот докато не се случва нещо,за което ще говорим по нататък.
Кафка живее в хотела,ходи в библиотеката,запознава се със Саеки сан и портиера на библиотеката. Но една нощ той се събужда в едни храсти, с петно кръв на тениската. Как е възможно това?
Докато Кафка живее в хотела, ходи в библиотеката, Наката търси изгубената котка Гома. По този начин Наката изкарва някой друг лев върху пенсията си, намирайки изгубени котки. Странен начин за изкарване на пари. Въобще цялата книга е странна. Има доста неща върху които да помисли човек.
Трудно ще се открие значението на образите, метафората на входа и камъка, смъртта, която идва ненадейно, борбата със злото, гората с двамата войници на поста, селото , което е отвъд гората, колибата на брата на портиера. Дали всичко това има връзка с човешката съдба?
Сексуалното привличане към майката и сестрата, убийството на бащата и пророчеството. Какво ли Мураками иска да каже с всичко това?
За да пораснем може би трябва да минем през всичко това . Така ли е наистина? Може би всичко тук е метафора. Камакът е вечен и той винаги пази входа към нещо.
Не знам дали е правилно да направя връзка с камъка,който пази входа на пещерата в която е погребан Христос, или да погледна към приказките на Шехерезада и по-точно „Али Баба и 40-те разбойника”.
Мураками е съвременен автор и едва ли това е отговора за камъка и входа.
Казват,че този вход се отваря и затваря веднъж на 1000 години и има избраник,който трябва да отвори входа и друг,който да го затвори. Дали пък под този камък не е адското царство?
Мисля, че е така. Бащата на Кафка прави следното пророчество „Ще убиеш баща си,ще спиш с майка си и сестра си!” Както знаем това са най-големите грехове.
Ако го извършим всичко това следва да изкупим тези грехове. Така е и в романа.
С убийството на Джони Уокър се оваря входа, а задачата на Наката е да намери мястото на камък и входа и да го затвори. Затова тръгва на пътешествие.
Среща се с шофьор на ТИР и двамата потеглят на път. През това време Кафка е извършил кръвосмешението и следва да изтърпи наказанието си.
Като за начало работи в библиотеката, но една вечер преспива със Саеки сан, която се оказва по – нататък негова майка.
Кафка е подтикнат към този грях, за да си отмъсти , че майка му го е изоставила , сестра му също, а баща му не му обръща внимание, което го кара да избяга от дома си и да се оправя сам.
След нощта прекарана със Саеки сан, Кафка е изпратен в колибата на брата на портиера. Там няма вода, няма електричество, няма телевизия, а само рафтове с книги. Оставен там той преосмисля всичко случило се до сега: петното кръв на тениската,вечерта прекарана с майка му и сестра му. Докато той мисли за своите деяния Хошино и Наката търсят камъка към входа.
Полковник Сандърс помага с откриването му. Както и другите персонажи в книгата и този полковник са нереални личности. Сандърс се появява в романа като дух-спасител, който помага на хората, когато имат нужда от това. Той показва камъка на Хошино и му казва да го вземе. Но на Хошино това му се струва нередно, защото вземата камъка от свещено място, от двора на храм. Добрият дух го успокоява с думите: „Материята е в постоянно движение. Земята, времето,представите, любовта, животът, вярата,справедливостта, злото – всичко тече, всичко се променя. Нищо не остава на едно и също място и в един и същи вид. Сам по себе си камакът е без значение. Антон Чехов е казал „ако на стената има пушка, до края на действието тя ще гръмне. Необходимостта е независимо понятие. Тя има различен произход от този на логиката,морала или смисъла. В нея са обобщени ролевите функции. Онова, което не е необходимо за изпълнението на ролята, не бива да съществува, а необходимото трябва да го има. Това е драматургия” Логиката, моралът и смисълът се пораждат не сами по себе си, а във взаимовръзка”.
Камакът е вече пренесен и Наката се опитва да открие отговор на въпроса как да стане нормален отново.
Връщаме се в убежището на Кафка Тамура. Той предприема една експедиця през гората. Опит да види колко силен е станал и може ли сам да се оправи. Иска да се изправи срещу страховете си, да повярва в силата си и своите възможности.
Навлиза дълбко в гората, стига до нейния край и там го посрещат двамата изгубени войници. Там в гората времето е спряло,войниците са същите 20 годишни момчета,не са се състарили, все едно са пазители на гората, а не изгубени хора. Те са граничарите, които пазят границата между два свята - света на реалното и нереалното. Реалния свят е вън от гората. Кафка преминава изпитанието в гората, стига до другия свят, пребивава известно време там. Той предчувства предстоящата последна среща със Саеки сан.
След нея среща Кафка трябва да се върне в своя свят преди да се затвори входа. Дава прошка на Саеки, Хошино унищожава злото, а Наката е станал нормален и е заспал своя вечен сън. Входът е затворен.
След „Норвежка гора” и „Спутник моя любов”, това е третата книга на Мураками. Магнетичен, хипнотичен, „Кафка на плажа” е роман на посвещението, в който с безкрайно изящвство и въображение се разгръща цялата дълбочина и стилно богатство на автора. Кафка Тамура, син на известен скулптур, напуска дома си в Токио, за да избяга от зловещото пророчество на баща си. Старият и простодушен Наката, който убива напълно непознат човек, също решава да хване пътя, покорявайки се на непреодолим вътрешен подтик. Увлечени в мащабна одисея , в едно кошмарно пътуване из лабиринта на човешката душа, двамата герои се сблъскват по пътя си с хора, котки, падащи риби от небето и много други невероятни неща и събития. Накрая стават свидетели как съдбите им се преплитат и всеки сам открива собствената си истина.
„Правилни ли ми бяха постъпките?
- Да,правилни бяха- чувам да казва момчето наречено Врана-Напълно правилни. Никой не би се соравил по-добре от теб. Защото ти си най- силното петнайсетгодишно момче на света.”