автор: dressy

самотата ти чарли просто в синьо
малката ти любовница
сънува с теб небеса
разпилени копчета
роклята на точки която никога не и обличаш
изчезва в косите на мълчанието
вплели в себе си всички гласни
от ненаписан роман
от който си ти само първите четири страници
а после почти умираш
отгризал сянката на луна
в море от любов и лъжи
гали три десети от слънцето
проси истински метафори
в които има дълги коси и дъх на люляк
облича стария акордеон
а клавишите му болят
в начинаещо минало настояще и бъдеще
самотата ти чарли
изяде последния залък на нощта
твърда като мляко изцедено в петък
чете съгласните в теб
започнали вчера и свършили на върха
на пръстите ми
самотата ти чарли в единсвения миг
в който си живял
когато си целувал очите ми
просто в синьо