държа се обично мъченически
разпънат съм на кръста на самотата
както синчецът жадува за ясно небе
така и аз копнея за тебе Жена
ти си фрезията
която ухае
блести в ярки цветове
и изпълва душата
ти си пролетното слънце
което стопля духа
и му дава божествена светлина
ти си луната
по чиято пътека
аз стигам до млечния път
ти си съществото
без което животът е невъзможен