автор: fadul

Той отново е тук. И отново ме вика
с глас продрано-гальовен. Ала мене ме няма.
Ако би ме намерил - би пробудил циника.
Ако все пак избягам - бих живял във измама.

Той желае и знае. Изтъкан е от проза,
вдъхновявала най-съкровените рими.
Той е общата цел. Частната диагноза
и на "Колко си хубава днес!" синонима.

Без да бъде свещен - като полъх на вятър.
Без да бъде желан - като тайна в сърцето
той на първия ред във човешкия театър
ръкопляска възторжено. Кима превзето.

Като топъл сезон ще премине над мене.
А когато започнат листата да падат,
ще откъсна най-нежно за дните студени
стръкче Край. И ще вдъхна от тази пощада.