автор: Galatea

Въздишам всеки ден с тъга:
Как ще опазя своята душа?
Илюзиите носят на света
разкошна клетка, няма свобода.

Застинал в плътната мъгла
се задушаваш от скръбта
на толкова безброй души,
загинали в човешките сплетни.

Щастливо крачат някои сега
и с работа постигат своите блага.
Но Истината ти кънти в ума:
Избутали са другите в калта.

А Любовта от своята страна,
ти казва да обичаш и врага,
да не отвръщаш на злината със злина,
да заобичаш всички същества.

Борбата в тебе се яви:
-Как да обичаш тези паднали тълпи?
-Като се вгледаш в техните души,
ще видиш техните Божествени черти.

А бедствията бродят из света
наказват тези, във които надделява подлостта.
Но късно е, не можеш да ги спреш.
Умираш бързо, без да разбереш.

Така се слага край на глупостта,
която те завлича в пропастта.
Не чакай ти възмездие в смъртта.
Разкрий във себе си злощастните дела.

И нов път начертай в ума,
да заживееш ти със Любовта
и да помагаш с цялата душа
на всеки жител на Планетата Земя!