автор: lordly

Хубаво си седях по пейките в градинката и се любувах на припкащите дечурлига, а и на майките им, ама тия Гергьовски дъждове са виновни.
Подредих се на масата до джама в кафенето и ей на:
- Бай Даскале, да приседна а – приведен дългуч ме отклони от заниманието ми, да наблюдавам бръмбар върху сламка в локвата от дъждовна вода.
Знам го, че е комшийче, щото идваше да рита с нас, по-големите, футбол в училището. Макар и дълъг, риташе добре.
- Как я караш, драги – за да стане разговор му отвърнах, ама оня бръмбар, пак изпусна сламка и взе да драпа в локвата, и стана интересно.
- Смятам да се скопя – чух и зарязах бръмбаровият пърформанс.
- Ъ-ъ-ъ – беше единственото, с което успях да му отговоря.
- Ще ида, да ми ги резнат тия двете, щото само от тях си страдам. И да знаиш, ще ми стане всичко точ. Нали зарад тях взех бившата и щерката сам отгледах, щото мойта заради тях ме натири. Зарад тия двете шикалки се повлякох подир Деша Дашната, ама тя тъй ми ги нарита, че чак пак тая пролет ги усетих, че ги имам – погледна ме и чак сега видях, че е синеок.
- Що пък тъй сега – дорде река и оня продължи:
- Ами заглеждам се, хиля се срещу всичко женско, текът ми лигите и ще вкарам пак някоя лисица в кокошарника си. Затуй съм решен на кардиналното, резвам си ги и толкоз. Ти нямаш ли някой познат. Тъй, ама да се не разчуе.
- Чакай – му рекох и скокнах, та извадих бръмбара от локвата и после като търтих накъм градинката, нищо че вали...