Като мисля за теб, в мен изригват небесни вулкани.
И рисувам слънца – идат севери, преспи и студ.
И светът е красив – мъж със белези тежки от рани,
който пада за обич в твоя стих,
в твоя сън,
в твоя скут.
Разтвори ме в сълза, погали ме с косици и пръсти.
Ще се вдигна за полет над погребани в бездни мечти.
Като мисля за теб, сякаш Господ във храма се кръсти
и пред образа твой –
в стих неписан –
към тебе лети.