– Помо-о-о-щ….Пепи-и-и, помо-о-о-щ – чух вика на Стоян и истински се стреснах.
Само преди минута го оставих на двора , беше дошъл да тренира на саморъчно направената спортна площадка. Уплаших се да не е паднал от лоста и да си е счупил нещо.
Изхвърчах на двора, погледнах към лоста, нищо тревожно – Стоян беше се набрал и сега си седеше най-спокойно отгоре.
– Какво крещиш, бе – ядосах се аз – не можеш да слезеш от лоста ли? Какъв ти е проблемът?
– Петелът бе, гадният ви петел ме дебне и само ме чака да сляза… погледни го…
– Абе ти сериозно ли седиш горе заради петела?
– Е, не! Пак добре, че се качих бързо, та не ме достигна, гаднярът му с гадняр…
– Братче, ти се изложи, бе! – рекох и тръгнах да разкарам петела, за да може тоя страхливец да слезе.
А петелът се беше наежил, разперил криле в готовност за атака и със свиреп поглед дебнеше Стоян да се смъкне от лоста. Че петелът ни беше гаден, нямаше никакво съмнение и не един и двама бяха гонени от него. Обаче пък двадесет годишен мъж да виси от страх на лоста заради един петел… това нормално ли е?!
Затичах се към петела, за да го изплаша, като виках и махах с ръце, за да изглеждам още по-страшен. Обаче той не само, че не се уплаши от мен, ами за миг се обърна и с летящ старт се втурна право срещу мен. Беше толкова неочаквано и толкова бързо, че аз го осъзнах когато петелът скочи върху мен и едва не ме клъвна по носа.
Не се усетих кога съм хукнал да бягам – едва успях да затворя входната врата на къщата след себе си. Малко след мен в къщата нахлу искреният и отмъстителен смях на Стоян откъм лоста:
- Ха-ха-ха! Нали си много смел бе?... Що не излезеш?!
Секунди след това смехът му секна и пак се чу викът му за помощ:
- Пепи-и-и спасявай ме, тоя гадняр пак дойде да ме дебне…
Открехнах вратата, гледах наежения петел и се чудех какво да правя. В този момент кокошките се разкудкудякаха нещо на техния си език, петелът се ослуша, изтръска криле, изкукурига победоносно и се оттегли към кокошарника.
Кокошките ни спасиха.